Законно ли е да преместиш фирмата си в България? И какво всъщност става с ANAF

Наистина ли е законно? Да не е нещо на ръба?

Законно е — и е право, гарантирано от европейските договори. България е държава членка на ЕС от 2007 г. Да избереш държавата, в която държиш фирмата си, включително защото данъците са по-ниски, се нарича данъчна оптимизация и е напълно легитимно, стига дейността ти да е реална. Това не е вратичка, а свобода на установяване — един от стълбовете на единния европейски пазар, записан черно на бяло в член 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз (накратко, TFUE). Текстът казва ясно:

„Libertatea de stabilire presupune accesul la activități independente și exercitarea acestora, precum și constituirea și administrarea întreprinderilor […] în condițiile definite pentru resortisanții proprii de legislația țării de stabilire.”

На човешки: като гражданин на държава членка имаш право да откриеш и управляваш фирма в друга държава членка. Толкова.

Незаконна не я прави знамето на адреса. Прави я лъжата: фирма без грам дейност, държана само за да мести хартии. Това е проблемът — не България.

ANAF автоматично ли ме взима на прицел, ако открия фирма там?

Не. Не светва червена лампа в ANAF в момента, в който регистрираш ЕООД в България. Този мит плаши куп хора напразно.

Нека бъдем точни. ANAF România няма власт в България. Фирма, учредена правилно и чисто там, е българска фирма под българско право — тя не ходи на проверки в România. Българската банка не е длъжна да дава на никого от România информация за клиентите си; ако някога ANAF наистина иска данни, трябва да ги поиска официално от българската данъчна администрация, която на свой ред може да попита банката — но това се случва в конкретни случаи, не рутинно.

Кой остава под погледа на ANAF? Ти като физическо лице. Ти, съдружникът или управителят, си гражданин и (обикновено) румънски данъчен резидент — и имаш задължения там, например да декларираш дивидентите, които теглиш. Но и това има граници. Запомни тази разлика, тя е ключът: фирмата е българска и остава българска; ти, човекът, оставаш със своите задължения като румънски резидент. Две различни неща.

(Обменът на данъчна информация между държавите е регулиран на европейско ниво — CRS стандартът и директивата „DAC6“. Какво точно се прилага във твоя случай се казва в разговор, не на обща страница.)

И все пак, какво точно проверява ANAF?

Едно основно нещо: къде реално се извършва дейността.

Ако фирмата е в България на хартия, но ти я управляваш изцяло от хола в București — вземаш всички решения оттам, работиш оттам, всичко се случва там — тогава румънският фиск може да каже: „всъщност тази фирма се управлява от România, значи я облагаме като румънска“. Без значение какво пише на българското удостоверение.

Това има име в закона: „място на ефективно управление“ (Codul Fiscal, чл. 8¹). Ако мястото, от което реално се вземат решенията на фирмата, е România, фирмата може да бъде считана за данъчен резидент там (чл. 7) — и облагана като такава. Има и Спогодба между România и България за избягване на двойното данъчно облагане (Legea 5/1995), която използва същия критерий.

Техническият термин е „постоянно място на стопанска дейност“ (или „място на ефективно управление“). Идеята накратко: не е толкова важно къде е регистрирана фирмата, а откъде е управлявана и къде реално се върши работата.

Как доказвам, че фирмата ми в България е истинска?

Тук е всичко. И добрата новина: не е сложно. При проверка се гледат — и могат да се покажат — няколко конкретни неща:

• реално седалище/адрес в България, не адрес, който се дели от петстотин фирми;
• договори и дейност, която реално се случва;
• работеща българска банкова сметка;
• български телефонен номер.

Честно? Много повече от това трудно може да провери някой. Но точно тези неща правят разликата между жива фирма и картонена фирма. И тук влизаме ние: не ти продаваме само удостоверение, помагаме ти да имаш реалната субстанция, която те държи в безопасност.

България не е ли нещо като offshore? Не е ли в някакъв черен списък?

Не. И няма как да бъде. България не е offshore юрисдикция — тя е държава от ЕС, в която корпоративният данък е 10%. Ниски данъци не значи offshore. Offshore живее от тайна и липса на прозрачност; България играе по същите европейски правила за отчетност като România. Затова не е в списък на несътрудничещи юрисдикции и не може да бъде третирана като данъчен рай.

Объркването идва от думите: човек търси „offshore фирма“, попада на България и слага всичко в една тенджера. Но с българска фирма си вътре в Европейския съюз — същите правила, просто с по-меки данъци.

Ако имам фирма на адрес там, не се ли спасявам от данъци?

Нормален въпрос, и много хора го имат — идеята, че фирма „на пощенска кутия“ в България автоматично те освобождава от данъци. Лесно е да се разбере защо изглежда така. Но истината е по-нюансирана и си струва да се каже спокойно: фирма без реална дейност — само адрес и рамкирано удостоверение — не решава нищо. Напротив, може да те вкара в трудност, точно по причината по-горе (къде реално се случва дейността).

Добрата част е, че не е трудно да се направят нещата както трябва. Не говорим за „законно срещу незаконно“, а за фирма направена както трябва срещу фирма за пред хората. Първата не изисква чудеса — изисква само субстанцията, за която говорихме. Точно нея изграждаме заедно.