Трябва ли да стоя 183 дни в България, за да имам фирма там?

Откъде идва историята с 183 дни?

Това е реален критерий, просто се прилага другаде, не където хората си мислят. 183-те дни помагат да се установи къде си ти като физическо лице данъчен резидент — тоест в коя държава плащаш данък върху личните си доходи. Няма нищо общо с това дали фирмата ти може да съществува в България.

Българската фирма живее самостоятелно, независимо колко дни стъпваш в България. Объркването идва, защото хората лепят два различни въпроса: „къде е фирмата“ и „къде съм аз“. Нека ги държим отделно, иначе сметката не излиза.

Значи не трябва да се местя в България?

Не. Можеш да учредиш и притежаваш българска фирма, докато домът, семейството и животът ти остават в România. Има много румънски предприемачи точно в тази ситуация.

Важното не е къде спиш нощем, а къде се управлява реално фирмата. Ако фирмата има реална дейност в България, фактът, че ти живееш в România, не я превръща за една нощ в румънска фирма. Внимание обаче — и това е единственият капан — ако я управляваш 100% от România, без никаква субстанция там, тогава влиза в разговор „постоянното място на стопанска дейност“, за което говорим подробно другаде.

А аз лично къде плащам данък върху това, което печеля?

Тук влиза твоето данъчно резидентство като човек. Правилото, казано просто: данъчен резидент си там, където е центърът на живота ти — където са най-тесните ти лични и икономически връзки.

На практика: ако живееш в România, със семейството си там, най-вероятно си румънски данъчен резидент. Това означава, че личните ти доходи — включително дивидентите, които теглиш от българската фирма — се декларират в România. Фактът, че фирмата е в България, не мести твоето резидентство. Ти оставаш там, където е животът ти.

А ако мога да бъда считан за резидент и в двете държави?

Случва се, и точно затова има спогодба между двете държави — Спогодбата между România и България за избягване на двойното данъчно облагане. Тя определя ясен ред, по който се решава към коя държава „принадлежиш“ данъчно:

1. първо, държавата, в която имаш постоянно жилище на разположение;
2. ако имаш в двете, държавата, с която имаш най-тесни лични и икономически връзки — центърът на жизнените ти интереси;
3. след това, според случая, къде пребиваваш обичайно и какво гражданство имаш.

Успокояващата идея: не можеш да бъдеш обложен два пъти върху един и същ доход. Спогодбата ясно казва коя държава има право. Не оставаш „между“ две данъчни администрации.

Мога ли да бъда управител на българска фирма, докато живея в România?

Да. Можеш да си и съдружник/едноличен собственик, и управител на българско ЕООД или ООД, като румънски гражданин и резидент.

Единствената грижа е същата като по-горе: ако абсолютно всички решения на фирмата реално се вземат от România, румънският фиск може да каже, че фирмата се управлява оттам. Решението не е да се крие нещо — а да има реална субстанция в България. Толкова.

Накратко — мога ли да съм спокоен в România с фирма в България?

Да. С едно просто условие: фирмата да е реална, не само лист хартия. Запомни четири неща и си изряден:

• „183 дни“ е за твоето лично резидентство, не за фирмата;
• можеш да живееш в România и да имаш българска фирма — напълно възможно е;
• личните си доходи декларираш там, където е животът ти (обикновено România);
• фирмата остава българска, докато има реална субстанция там.

Този мит с „трябва да стоиш 183 дни“ плаши напразно хора, които биха могли напълно законно да използват фирма в България. Сега знаеш как стоят нещата.